ВАРНА

Ва̀рнае град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Варна е град с население 334 870 души, което го прави третия по големина град в България и най-големия град в Северна България и по българското Черноморие.

Сателитна снимка на Варна и езерото

Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km².

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т. нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Територията на град Варна е разделена на следните 5 района: Аспарухово (27 252 ж.), Владислав Варненчик (49 197 ж.), Младост (87 386 ж.), Одесос (85 341 ж.) и Приморски (104 150 ж.).

Изглед към града

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура - 1.7 °С, средна юлска – 22.8 °С, средногодишна – 12.2 °С., абсолютна минимална температура — минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средногодишни валежи – 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари.

В околностите на града климатът е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като например, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато, разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата.

Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ- „черен, вран“. Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор.

Римските терми

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от Старокаменната епоха (Палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, основана през 6. век пр. Хр. (около 570 г. пр. Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти.

През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 година той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

През VII век кан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (681) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав ІІІ, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

На 12 март 1860 г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.

По времето на Кримската война война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 година, когато руските войски влизат в града.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Между 1883 и 1885 година през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна - Бургас - Цариград. През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централноевропейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина, работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война (1912) те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира.

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ издаден през 1925 година, като още на 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани. С изграждането на морските централните бани, официално открити на 1 август 1926 година, и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт с което международният интерес към него се засилва.

Процесът на благоустройство на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а паралелно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на прогресивно нарастващото потребление от жителите и гостите на града, които през пиковите летни месеци надхвърлят 100 хил. души общо.

Новата градската управа след 1944 г. подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава Държавен симфоничен оркестър, през 1947 се открива Варненската опера, а също и балетът към нея. През 1953 г. е открит Кукленият театър, а през 1955 година – Музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 година – Институтът за усъвършенстване на учители.

Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена на 11.08.1956 г. Строежът на хотели се извършва с бурно темпо, което води и до известно еднообразие в плановите схеми. През следващите 20 години се появяват множество хотели.

Шестдесетте години преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е реализирана през 1959 година, а масово започват да се строят панелни сгради от 1962 г. През 1963 г. се открива Заводът за манометри "Черно море" и се разширява корабостроителницата.