4Б (с. 187) (II 4б, с. 162)

Многая емщцi iдша с оня, такождi потрюждая се, а от тоя бящетi вольна а зуровене о Пращурi…

Влесо бо наущi тоя земэ ратi а зърно сэятi. Тако оу[бо] быща тоi Пращурi огнiщанама статi а бытi земетрудiцi… Рцэмо бо, яко се рэще в нашi земэ, а не но яко Грьцi, жадiща се оруштэiен зе коуростi. Тi Булгарщi пощiнятi… iну, же сва скъi вьдiщiе сва во полэх злащнэх.

А iзобряiтi iмаi од све Старотце, од роду до роду. Тако се правi… за десенте векоу. Забiша ова е сва, а тако родi, жiятi особiцэ, племены … се зыват те Полянi… свередзi а Древляны. То убо суте вшi Русштi од Роскоулуня. Не iмаi… одэленестi, яко Сумь, Весе а Чудь… а отуде прiде на Русь усобiца…

За другу тынсенще леты … подпадьше раздялу, а убуде се самотносще, а ста одерень чюжiм робiтi… Напервэ Годi, якова крэпцэ ю дерща, а на друзэ Хъзярiном, яко тоiе зобiявiша ся, кагном… А то нерадэнем нашiiм по первэ iстоу гостэма на Русi… О нащалу бяста велрэцiва, а потудэ сташа злiе а Рушiтi утлущiтi ста… Рэкоста тоi: «Камо грядьмо од оная?… Камо жiвот вольн обрящемо? … Есьмы влiцэ сiрот а ренка Божьска од нас [с]е отвратi…».

А тако на два десентэ тысенцэ лэтэх не могоша соутворящiте се до Русэ, а тамо прiде върязi а бере ту… бэста она сынове влцi.

Русь бо твърi ся од полуноще, за се же не iмахом моженостi … в лэсэх iлмерштэх соутвърi. А тамо есь … Кiев, iже дана щасть мала…, тамо бо усэдще ся върязi, iже соуте хiщнiцi…

Повэнсте Свентояржi… да узрэмо зрацi тэльнi того ту боляра гордiну нашего, якi поразi Годь со Скотiцем… А бя тая слвная деяня од пренходу Слвенстi люде на Русе десенте ста третшiго лэта… Бо наглэ а грябэ налэзэ на ны…. Тенде Свенторе бя едiно то кнезi…, iже озборша Борусiщi… на… Рузколунi… а тоiе взеньше Рузколуне… а Бору[се] сен iзмечiща я iде на Годь од Воронженца … Бiя тамо десент теме iзборня боянув комоньстэ, нiколiже пэша… А тако се, вържеше ся на нь… сэща бя зла а крентка. А тая се узуржiла до вчере, я бя по Годi…

4В (с. 188) (II 4в, с. 160)

Русь бо усрi ся на земе тую до сь. О тоi щас iдша до Кiiву върязi со госте а бiяху Хъзярi. А каган Хъзярьсштi i рэще до Скотень… помоце помоляi. Одвъргне тая Скотень а рэще: «Убо сi поможеште самi све» …ве.

Що Русколунье iмалща дэятi, колi сва то врожiца сiла iде до земэ Ворженце… Воронженец бя древель, за многая вэцi, уставен а… окремлен от налезеня наоколо… А та връяжiнна iде до Вронженцэ, а поя тоi, i тако с[е] усэндла. се Русь огрождена оде западу Сунэ, а шед iнi до Сурi на полдене, а Суражь град утвржаша… у морiя, iже Грьцi iмяi тамо, кряпiша гряд Суражь.

Бiлоярь… Крiворг бя тоii щас конэзь Руштi а бэл голомбь пущяшет. Камо тоii лэте, тамо iтi. А тоi лэтi на Грьце. Крiворг налэзэ на нь а ростърща тая. Ту бо Грьцi, яко лiсi осцастем вртэвяi, даяше Крiворгу зълъто руно а комоньце стребнэ. А тэ Крiврг се удржi на Сурожi. Онi же Грьцi бяштi на колунэх. Крiврг догодi ся. А бысте Русе отворжшена тамо. А такожде Грьцi навэржгоша на нь бояноув во желэзэх а побiащi я. Велька вэржена есь крев руштя до пауды а несць стеньгабiя Русiцом.

Iлiрмоще рэщаша, же «Стэ глупiцi, а сьме прiтэцэмо до вы поможящетi…» Потщемо ся на памет iхо, яко све земэ Руську удобiша, а е све наше Староцтсво… якi бо стратiтi сiлы [о] Русь на тэх мозапа сiщах со врзi наша… А кряве iхо удобiша земэ наше… Сущi бо Богу [о]нi, якi со Перуном дэляшуща на кувендла мечi сва до враг iнiх… Мы же iмо помолiхомо се намо у помоцi…